21 April 2022
Западните идеологии ни учат да разрешаваме системни проблеми с индивидуални решения. Ама не бачка и идва хаос. Всеки вече има различно мнение. По всеки въпрос. И си мислим, че това е свобода, ама не е. И започваме да го усещаме.
Дълбокото планиране из основи е отживелица. Действие, действие, работа като мухи без глави(нз реално как са мухите без глави, но сиг щъка наляво надясно умира).
Бавния, спокоен живот е отживелица. продуктивност, продуктивност, продуктивност. и накрая пак нищо и тонове изтощение.
Истинската продуктивност е заменена с имиджа на това да си продуктивен.
Дълбокото, тихо, истинско задоволение от живота е заместено с имиджа, че имаме такъв живот.
Влагат се тонове енергия и ресурси за произвеждане на хиляди разновидности на един продукт или услуга, от които реално са нужни не повече от 1-2, в същото време представяйки този фарс на обществото като свободи които преди е нямало, целенасочено забравяйки за свободите от които хората истински се нуждаем.
Технологичен прогрес експоненциално по-висок с всяко десетилетие и в същото време хората все повече работят и по-малко разпускат да, има лентяи, мързеливци които лежат и се наслаждават на живота, но това е за разлика от милионите, да не казвам милиарди други хора които компенсират с труд ден и нощ.
Линк към фейсбук пост.