03 July 2023
Един от проблемите на това да пишеш публично е, че постепенно губиш връзка с реалността(1). Публичното писане/говорене изисква от човек да се придържа към публично одобрените норми, а реалността е почти винаги груба, некоректна, лъжлива и потайна по начини които, ако се опиташ да опишеш публично ще изглеждаш лош. Не само за противниците ти, но и за твоите хора. Ясно ми е, че има патриоти и псевдо-патриоти, които постоянно уж разкриват неправдата, психопатите, но опиташ ли да навигираш живота според техните обяснения ще останеш меко казано излъган и подведен. Със сигурност по-малко спрямо, ако би следвал идеологиите на глобалистите и други много "успели" публични личности, но пак ще си много заблуден.
Най-точните обяснения за реалността, за човешката натура, за обществото, обясненията които са лесни за разбиране, запомняне, които като си държиш в съзнанието е лесно да навигираш живота без да се натоварваш/изненадваш, тези обяснения малцина могат да си позволят да изрекат публично. Дори и под псевдоним.
1 - губиш връзка с реалността спрямо самия себе си, ако не пишеш публично. Тук не се сравняваме с другите. С други думи, това да разбираш оптимално добре обществото/хората изисква да не се опитваш да обясняваш механизмите публично. Или да държиш постоянно две нишки в ума си - една за публичните обясения и друга за реалността. И не е нужно публичните изказвания да са лъжа за да нямат общо с реалността. Достатъчно е да са половин истина и да звучат позитивно.