Психологическите травми са също толкова реални колкото физическите
13 December 2021
Психологическите травми са също толкова реални колкото физическите. От време на време чувам изкази от рода на "ама той тоя е добър актьор". Да ама замисляли ли сте се, че най-добрите актьори са тези които влизат истински в ролята и я изпитват в дълбочина? Айде като е просто актьор, опитайте се и вие да влезете в ролята сериозно като него за дълго време и после елате и пак ми кажете същото. Няма да го напаравите.
Искам да кажа, че е много лесно когато си нямал сериозни психологически травми да виждаш нещата "отгоре" и абстрактно. Да ги "разбираш" "логически". Или може да си имал сериозни психологически травми и някак да си успял да се издигнеш толкова над тях, че чак да забравиш колко реално си ги изпитвал в миналото.
"Логически" е в кавички, защото психологическите травми се случват отвъд логиката. Случват се на ниво нервна система. На несъзнателно ниво. Сега, ако си от хората които по цял ден, всеки ден живееш съзнателно, евала. Браво. Но от моя опит, реалността е, че колкото и да си съзнат, от време на време се налага да се "забравиш" в реалността тук-там и да свършиш някоя дейност. Или с други думи, трудно е да си постоянно "в настоящето" "Екхарт Толе". И когато си пълен с психологически травми, било от от детвството или не, и като се впуснеш в живота, болката удря. Яко.
Разбира се, най-вероятно е възможно да живееш 100% съзнато, всеки един момент. Поне на теория... Но дори и на практика да е възможно, то от моя скромен опит, трябва да поддържаш най-малко две "нишки" в ума си. Едната за това което правиш, другата за това да стоиш "съзнат" "отделен" от това което правиш. Т.е. трябва да поддържаш поне два мисловни процеса във всеки един момент. Поне два, вероятно повече, защото самото нещо което правиш вероятно изисква поне малко "мулти-таскинг". Т.е. още една допълнителна нишка трябва да стои отворена за това да стоиш на разстояние от действието. Т.е. да не се забравяш в действието. Защото забарвиш ли се в действието, докато е приятно е приятно, но когато се включи травмата бързо става болезнено. По-бързо отколкото можеш да привключиш на нишката за "съзнатост".
Някои казват "ами просто използвай травмата за възможност да се отделиш от реалността, като прозорец към настоящето". Което на теория има логика, но на практика, това да влизаш и излизаш от действието над което си се фокусирал е меко казано изморително. Или да го гледаш "отгоре" както му се вика. Много по-лесно е просто да се "забравиш" в това което правиш.
Ок Венци, и как тоя пост решава проблема? Какво ти е решението? Истината е.... че не знам. Ако имах решението щях да го кажа в първото изречение. Това че не предлагам конкретно решение означава ли, че писането/говоренето за психолочиеските травми е безсмилено?
Което ме кара да се замисля, че голяма част от "решението" е да сме заобградени с хора които знаят за психолочиеските ни травми. Хора които ни разбират. Нямам предвид мекотели които ни оставят да се държим лошо, защото сме травмирани. Имам в предвид хора които ни държат отговорни за действията ни, отново да си има последици, но човека да знае, че е разбран. Че не е "луд". Че не го гледат снизходително, с пренебрежение, омраза или неразбирателство. Да се знае, че нещото което се случва не е нарочно. Не е с лоши намерения. Не е и защото човека не можел да се контролира. Че идва от много сериозна болка. Че докато на външен вид човека може изглежда, че не му пука, да изглежда лош, че не се опитва достатъчно, вътрешно в този момент, най-ветоятно се бори със случващото се със зъби и нокти.
"Да, ама то ако всеки почне да се преструва.." - Няма, споко.
"Да, ама ако той/тя започне да се възползва от търпението ми?" - Ще го усетиш, споко. Отдръпваш се, човека се поправя. Не се поправя, отдръпваш се още повече. Смяташ че няма нужда да се отдръпваш, опитваш с приказки. Не разбира от приказка, отдръпваш се. Живота ти е устроен така, че не можеш да се отдръпнеш? Започваш интензивно да мислиш как да си преустроиш живота.
"Да, ама то всеки има психологически травми.." - Да, на теория всеки има все някакви, но реалността е, че някои са толкова пъти по-сериозни от други. За мен неуважително да се говорят такива глупости. Дървени философии.
С времето ще намеря и по-добри думи с които да опиша какво ми е в главата, но за сега тая касапница е добро начало.
снимка