Един от най-личните ми и важни постове | Как се заражда енда ОГНЕНО, ЯРОСТНО БОЛЕЗНЕНА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ТРАВМА

21 January 2022

Здравейте и добре дошли в света на Дзен Венци. Това е може би един от най-личните и важните ми постове. Тук ще станете свидели на отчаян опит където ще обясня как се заражда енда ОГНЕНО, ЯРОСТНО БОЛЕЗНЕНА ПСИХОЛОГИЧЕСКА ТРАВМА. Болка която голяма част от случаите си остава до живот. Болка с която трябва да се бориш всеки ден, понякога всеки час. Текстът е много дълъг, и изпуска адски, адски много детайли за неща които се случват измежду нещата които описвам.

Нека се върнем малко назад във времето, когато сте били малки, милички, сладки, крехки и отворени към света дечица. Спомнете си чувството от първо лице, както и от трето лице. Усетете крехкостта и лесната програмируемост на детето. Сега за контраст, представете си нещо тъмно, мрачно, нещо отделено, мъчително и нечовешко. Усетете дорбе чувството. Няма нужда да изглежда като по екшън филмите. За всеки това извижяване може да е различно. Може да е нещо напълно обикновено на външен вид, стига изживяването да има сериозна физическа болка(1). Болката може да е лекичка в продължение на дълго време. Интензивна за кратко време. И интензивна за дълъг период от време. Но най-важното, в освновата на причинената болка, трябва да е повърхностния, банален смисъл, който се използва за оправдание за причиняването й.

Сега, представете си мъничкото детенце което бива поставяно през горното изживяване. Опитайте си да си представите ситуацията както от първо лице, така и от трето. Така, сега, представете си, че това изживяване бива създавано от човек/хора които не забравят да повтарят колкото много го обичат, колкото са загрижени за него, колко искат детето да има добър живот. И най-вече които повтарят, че мъчението на което подлагат детето е за негово добро. Че то е още малко и като порастне ще разбере.

Така, представете си, че изживяването не се случва веднъж-два пъти, а десетки пъти. Нека уточня. Не десетки пъти като - ей тука тия два месеца ще те измъчвам и после всичко приключва. О не. Това звучи прекалено неефективно. Ами, десетки пъти в продължение на години. Да, в продължение на години. Бонус точки, представете си, че детето няма как да знае кога точно ще се случи отново изживяването. Т.е. какво точно ще накара така любящите му близки да го дисциплинират, защото няма шибана последователност в "логиката". И на всичкото и отгоре, много добре знае, че когато започне дисциплиниращото упражнение, може да е 30 мин, може 40, може и дълги часове наред. Не е сигурно дали дисциплиниращия ще успее да издържи да се излежава без да заспи преш шибания телевизор.

---- КЛЮЧВО ПАРАГРАФ ---- Сега, представете си, че докато протича интензивното, дисциплиниращо упражнение, всеки път отзад има една спокойничка, релаксираща, бавна класическа музика. Т.е. опитайте да си представите контраста на изживяването. Детето е адски брутално объркано за всичко което се случва, бива подлагано на мъчителна физическа болка в продължение на часове, и точно в това време, тече една спокойна, семейна, топла класическа музика. Когато успеете да си представите добре ситуацията, искам да ми отговорите на следния въпрос. И помнете, че това се случва не веднъж, не два пъти, а десетки пъти, на несигурно кога, несигурно колко дъгло, несигурна причина поради която ще се случи, в продължение на години. Въпросът ми е, какво ще е чувството на детето според вас следващия път когато чуе подобна музика? Нека ви припомня една от главните точки, че докато детето е дисциплинирано, "упражнението" е било тип което е изисквало от детеето да използва адски силна воля, физическа и психическа сила, само за да поддържа правилната форма на "упражнението". И когато детето е развалило и леко формата, е било спокойно напомняно, че трябва да изправи формата на упражнението. Т.е. с други думи, това което искам да кажа, че детето е нямало избора да се затвори и да избяга умствено в някакъв друг свят(не че това е много хубаво), детето е трябвало да стои точно в този свят, точно в този момент, точно в тази болезнена форма на упражнението. Ако се опита да "избяга" в другия свят, формата на упражнението изчезва, и просто е невъзможно. Да ви отговоря аз - чувството е НЕКОНТРОЛИРУЕМ ГНЯВ, ЯРОСТ, БОЛКА психическа и физическа. Няма избор да се стигне до чувство на депресия(не че е лесно/хубаво да си депресиран), защото трябва да използва здрава сила физически и психологически всяка секунда за да поддържа упражнението.

Сега, представете си, че на място на класическата музика е нещо което се случва в пъти по-често във всекидневието. Нещо с което най-вероятно се сблъсквате всеки един път когато говорите с някого. Всеки един път когато седнете да се сближите да хапнете с приятели на вечера. С други думи, представете си, че е нещо от което не може да избягате, освен ако не отидете да медитирате в някоя пещера(пробвал съм, не бачка). Бонус точки, осъзнайте, че освен ако не работите с психолози, или други хора които са наясно и/или са изпитали част от нещата които ти си изпитал, тогава е близо до невъзможно за хората около теб да те разберат през какво преминаваш. Те нямат и времето. И не е да те разберат тип "философско", да те мислят, ами чисто практично да разбират защо някои неща се случват. Да не мислят, че си някакъв задник или някой който не се опитва, или някой който се опитва да ги избягва, или че защото имаш бъгариите, нямаш рационалното мислене което те имат, и подобни. За такъв тип разбиране говоря, макар и разбиране в дълбочина би било приятно(и нереалистично).

Нека уточня, всяко едно нещо само по себе си не винаги е лошо. Понякога може би си заслужава да научиш хлапака на сериозен урок като го нашляпаш(или друг вид физическа дисциплина), стига да умееш в същото време да му покажеш, че не идва поради липса на контрол от твоя страна, или със злоба. И че не е нещо което ще се случва безразборно и за дълго време. Също!!!!! и да умееш много добре, ама много добре!!!!, да обясниш на хлапака защо това нещо се случва, и че наистина има смисъл да му се "циментира" урока в ума, да обясняваш докато усетиш, че наиситна разбере, а не докато получиш повърхностно "да, разбрах". А не защото си се върнал вкъщи нервен и си "решил", че малкия не се справя достатъчно добре за малоумните ти стандарти и разбирания за живота(2), докато ти се излежаваш и заспиваш пред телевизора всяка вечер, докато скимтиш колко ти липсва време за детето. Да не говорим за повърхностните лайна които отделяш часове наред да мислиш когато не си пред шибания телевизор. Но разбира се, че си нямал време за малкия като си отделил маса часове да мислиш как някой тръгнал късно на зелено тип лайна, или че се движил като охльов по кръговото. Ама много е важно човек. Много е важно. Хлапака се опитва да те засили да мислиш в малко по-градивна посока, намекваш му, че било късно вече за такива неща(повтаряш му го от как си на 35 години, че вече си дърт да учиш)(което разбира се не е никакво оправдание от твоя страна да се дисциплинираш малко повече и да поработиш над себе си).

---- КЛЮЧОВИ УТОТЧНЕНИЯ ---- Първо - изпусквам изключително много, миниатюрни и не толкова, детайли които са наистина нужни ако искам написаното да бъде взето насериозно. Но имайте предвид, че здравословните взаимоотношения са д/г еднакви при всички. Тоскичните имат милиони, мънички нюансни детайли, които ги правят тосични. Също, става прекалено дълго за четене. Нямам намерения да пиша книги на тоя етап. Тук-там ще добавям различни детайли в бъдеще, ако остане енергия(това е адски изтощаващо, 30 мин от това е като 1 седмица тренировки по 5 часа всеки ден)

Второ - това си е лично моя битка/борба. Не търся никой да ми пише да ми помага по какъвто и да било начин. Също имайте в предвид, че за целта да опиша изживяването, нарочно изпускам и хубави/добри неща които "дисциплинаторите" правят/са правили. Целта не е да кажа, че не са правили и че не правят добри неща. Просто темата е толкова сериозна и обширна, че е нереалистично(на този етап) да съчетая и двете.

Трето - "защо ти е да говориш за това? Не можеш ли просто да отидеш и да говориш с дисциплинаротие и да изчистите нещата" ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХА. ХАХАХАХАХАХАХАХАХААХ. Лош съм бе бебчо. Долен, мръсен съм. Искам просто ей така, кеф мие, приятно ми е да го правя и затова. Доставя ми удоволствие. Нямам си друга работа. Пък и нито веднъж не съм се опитвал да говорим за това. Просто ей така ми скимна тука да пиша за това, без да се опитам десетки, да не и стотици пъти през годините да повдигна по-сериозен разговор по темата. Типичните реакции са от сорта на, че просто не съм можел да простя, не е голямата работа(това, както и много други точки, разбира не се показва по директен начин).

Трето.2. - "искаш да покажеш с поста, че си по-добър от Х ли?" Да, точно това е главната цел на поста.

Четвърто - "мога ли да разчитам да не ми скочиш утре, изгледаш по-луд от хората които говорят за хубавия живот?" Не можеш, скачам.

Пето - "имаш ли някакво рационалано мислене, много емоционален пост е това?" Нямам никакво.

Шесто - "само за това ли мислиш по цял ден, не изглеждаш като щастлив човек, защо ми е да те слушам" По цял ден само това ми е в главата. Пълен нещастник.

Седем - "ама ти си голямата жертва бе" Най-голямата съм. По цял ден само реваи се оплаквам. Всеки ден.

Осем - "искам да те разцелувам" Не пускам.

Девето - "не си интересен" Не ме бърка.

Девет.3. - "опетняваш хората" Не съм сигурен дали мога да излея каквото искам без да има засегнати. От части се Нарича отговорност за действията.

Десето - "спри" Наистина спирам.

Единадесто - "кво, като показваш лошия си хумор тука искаш да покажеш, че си превъзмогнал травмата и си надежден човек, от когото няма нужда да се притесняваме ли?" Да.

Dvanaise - "ще съжаляваш за поста, емоционален си, първо се подсигури, че ти си безгрешен преди да се обясняваш" Безгрешен ангел съм от първия ден, точно затова си позволявам. А съм толквоа рационален, че докато писах поста просто нямаше и капка емоция.. Сега сериозно, да, има емоция, силна емоция зад поста. Да, виждам както плюсовете, така и минусите на всяко едно мое действие. Най-вероятно виждам минусите които вие виждате + куп други. Но разберете, че някои неща просто тежат. Много. Адски много. Трябва да се говори за тези неща. От всички опити които съм правил и пресмятал до сега, този със сигурност ще има (както виждате негативен ефект), но и позитиви които не съм сигурен дали виждате.

1 - Сериозната физическа болка не е 100% задължителна, а желателна за по-бърз и силен ефект за травмата. Иначе травма предполагам може да е също толкова сериозна и без директна физическа болка.

2 - не пречи реално да си съзнат за това до каква степен разбираш живота преди да тръгнеш да даваш сериозни уроци, но със сигурност е по-лесно да си мислиш, че разбираш живота, без да си поставяш решенията и мисленето под сериозна критика, със сигурност критиката е по-лесно да бъде насочена към хлапака

Линк към фейсбук пост. Снимка кредит