2 February 2022
Психологическите травми. Как се раждат? Ако е от болката, защо има хора които са имали много трудности, изпитания, болка, продължават да бъдат тествани, но не се травмират(1)? Дори и ние самите знаем, че сме били подлагани на много трудни изпитания, които макар мизерни, не можем да кажем, че са ни травмирали, а дори подсилили.
Психологическитe травми се раждат когато човек трябва да се преструва, че нищо(важно/сериозно) не се е случвало. Когато хората около него също си живеят живота, все едно нищо не се е случвало. В преструването, че нищо(важно/сериозно) не се е случвало за да му се отделя внимание, там се крие голяма част от травмата. И с отминаването на годините се затвърждава. В преструването, че случилото е "не е крайно лошо", "има охоо къде по-лошо", "ам те другите..", "има бездомни, докато се оплакваш"(2), там се ражда травмата. Когато важните теми са много, но не и помиите които са се случили.
Травмите се раждат, чрез отричането на нещата които са имали силен, негативен заряд. Отричането не е задължително да е чрез думите "то не се е случило". Отричането може да е чрез говоренето за много неща, дълго време, които нямат нищо общо с помиите които са се случили. Отричането може да е по много заобиколни начини. Дори е по-добре да са по-заобиколни, защото повдигне ли се темата, може да се избегне отново отговорност, чрез думите "ама аз никога не съм отричал", което не е лъжа само по себе си.
1- да, мнозина просто се преструват, че са добре, но има хора които наистина минават през много и не се травмират психологически/емоционално
2 - думите може да са много и различни. Значението е важно, смисъла зад думите, контекста на ситуацията. Мнозина са достатъчно интелигентни да не използват изтърканите примери от типа на "има много по-лошо от това"
Специален поздрав за "родителите" ми. Линк към фейсбук пост.